(The Virgin and Child under an Apple Tree, Lucas Cranach I)

Ябълката ~ От Забранен плод до символ на любовта

Ябълката е добре прочут знак на любовта, брака, пролетта, младостта, плодородието, дълголетието или безсмъртието, а християнската традиция я свързва с изкушението и първородния грях.

Ябълката значи изобилие, обич, наслада, познание, мъдрост, обожествяване и лукс, само че дружно с това сексапил, измамност и гибел.

С кръглата си форма тя представлява цялостност и единство и се опълчва на нара, състоящ се от голям брой зърна.

Като плод от градината на хесперидите, ябълката символизира безсмъртието.

Древноскандинавската богиня Идун пазела чудесни златни ябълки, с помощта на които боговете запазвали вечната си младост.

Сребърното стръкче на келтите е стръкче от ябълково дърво, с неговата магическа мощ и плодовитостта, с която подарява младоженката.

За китайците ябълката означава мир и единодушие, а ябълковият цвят е знак на хубостта. В китайския език думите, означаващи " ябълка " и " мир ", имат сходно звучене, само че и думата болест – също. Може би по тази причина в Китай не е признато да се носят ябълки на болен човек.

Гърците посвещавали ябълката на Венера като знак за любов и желание; тя е брачен знак, олицетворяващ препоръчаната ръка и сърце. Преди да влязат в брачните палати, младоженците си разделяли ябълка.

Да се предложи ябълка означавало да се направи любовно самопризнание.

Поднесената ябълка се считала за любовен знак.

Ерида, богинята на раздора, подхвърлила златна ябълка с надпис " За най-прекрасната ", която след това станала " Ябълката на раздора ", щом Парис я дал на Афродита – най-красивата измежду трите богини – Хера, Атина и Афродита. За признателност Афродита го наградила с любовта на прелестната Елена, поради което и почнала Троянската война.

Ябълково клонче присъства и като признак на Немезида и Артемида. Използва се също по този начин и в обредите, свързани с Диана, където се връчва като премия в обедните брачни надбягвания, до момента в който дамите победителки в нощните надпревари били награждавани с маслинено стръкче. Ябълката на Дионис била дюля.

Ябълковото дърво се асоциирало със здраве и величие. Посвещавало се на Аполон. Гръцката, келтската и скандинавската митологии разказват ябълката като прелестен плод, даряващ мощ на боговете.

За античните келти ябълката е мощно обвързвана с отвъдното, с вълшебствата и тайното познание. Планината Авалон, обиталище на елфи и феи, в превод от древноирландски значи " ябълкова ". В легендата " Пътешествието на Бран на Острова на Блажените ", разказваща за странстванията на героя в страната на безконечния живот, се споделя: " И видя той жена с величествена хубост, която му протегна ябълково стръкче, направено от бял бронз. А ябълките на него бяха от бяло сребро. И звучеше вълшебна музика... "

Ябълковият цвят символизира женската хубост. Подобно на портокаловите цветчета, той се употребявал за булчинско бижу като знак на плодовитост.

Ябълката се асоциира и с женската гръд, а семенната кутийка на разрязан на две плод – с външните женски полови органи. В тази връзка тя има частично и двузначен алегоричен смисъл.

В Европа райската ябълка, плодът от дървото на познанието за положително и зло, е знак на изкушението и прегрешението. На картините, изобразяващи грехопадението на Адам и Ева, змията държи в устата си съблазнителната ябълка, въпреки че в библейския текст се приказва единствено за плодовете от дървото; нашата ябълка на Изток не е била известна. В взаимозависимост от традицията другаде това е смокиня, дюля или нар.

Картините за раждането на Христос показват младенеца Иисус, който поема ябълка; по този метод Той алегорично взема върху Себе Си греховете на света. Затова алената ябълка, с която по традиция украсяваме коледната елха, може да се изтълкува като опция за връщане в парадайса с помощта на раждането на Спасителя.

(Michelangelo's painting of the sin of Adam and Eve from the Sistine Chapel ceiling)

(Depiction of the sin of Adam and Eve by Jan Brueghel the Elder & Pieter Paul Rubens)

(The Fall of Man by Peter Paul Rubens)

Ябълката е била забраненият плод на Златния век.

Привлекателната наслада на ябълката (лат. mains) се асоциирала с греховната съблазън поради сходната дума " неприятен, грешен, злобен " (лат.malum). Затова в творбите на изкуството от бароковата ера гибелта във тип на скелет държи в ръка ябълка: цената на първия грях е смърт.

В елементарния живот ябълката заради своята съвсем идеално кръгла форма се възприема като космически знак, по тази причина крале и царе нерядко наред със жезъл държат в ръка алегорично представляващата целия свят " държавна ябълка " (държавата). В античния свят върху монетите се изобразявали три кръга, обозначаващи известните на император Август елементи на земята - Азия, Африка, Европа, а " държавната ябълка " била увенчана с фигурата на богинята на успеха (Нике, лат. - Виктория). В християнската ера мястото на Нике заел кръстът, по тази причина даже астрономическият знак на Земята е кръг с кръст върху него.

Специалистите по митология поясняват ябълката като необятно публикуван знак на любовта и пролетта: " Ябълката е пропуск за Елисейските поля, за ябълковите градини, чийто вход е непокътнат единствено за душите на героите...
Ябълката е подарък от трите хеспериди за Херакъл, а също и от Ева, " майката на всички живи " за Адам. И най-после, Немезида, богинята на свещените дъбрави, която в по-късните легенди става знак на божественото отмъщение за горделивите смъртни царе, носи стръкче с ябълки, подарък за героите. Всички божествен места от времето на неолита и бронзовия век били острови - градини с плодни дървета.... " (Р.фон Ранке-Гравес). Дори непривлекателната ябълка-дивачка е намерила приложение в хералдиката. Както дивата ябълка, твърда и кисела, резервира доста добре виното от прокисване, по този начин с свирепост се санкционира злото, а добродетелното се резервира.

На латински ябълка и зло се пишат еднообразно. Точно тук се вижда връзката с библейската легенда, в която се приказва, че неразрешеният плод от дървото на познанието в райската градина, изяден от Адам и Ева, е била ябълка. Обикновено по този начин се изобразява Ева – с ябълка в ръка, която предлага на Адам.

Независимо че Библията не посочва плода, с който Ева била съблазнена в райската градина, ябълката е първия плод, върху който е паднал изборът на тълкувателите на Свещеното Писание. Така ябълката като знак придобила и позитивно, и негативно значение по повод и на понятието " знание " (тъй като Ева го откъснала от дървото на Познанието за положително и зло).
В изкуството ябълката символизира първородния грях, в случай че е изобразена в устата на маймуна или змия. Иисус Христос в облика на Спасител постоянно държи в ръка ябълка или сочи към нея - символа на спасението.

Според традицията, ябълката е плод на Дървото на познанието. Възможно е това да е взаимствано от класическия облик на златната ябълка на безсмъртието, защитавана от хесперидите - нимфите в градината на Хера. Оттук произлиза признакът на грехопадението на индивида и алюзията на бъдещата задача на Христос като Изкупител (когато е в ръката на Младенеца Христос).

Алхимиците забелязали, че сърцевината на разрязаната напречно ябълка има петолъчна форма, което им напомняло за търсения пети детайл. Така те употребявали този плод като знак на знанието.

И до през днешния ден ябълката участва на трапезата на еврейската Нова година – Рош-а-Шана. След специфичните молебствия в синагогите, на празничната еврейска софра има наложително ябълки и халва с мед като знак на идната " сладка " година.

Ябълката украсява и българската коледна софра, с алена ябълка се украсява сурвачката и отново с нея се подаряват сурвакарите.

(The Son of Man by René Magritte, 1964)